- Виждате ли онова там?
Всъщност ни сочи едно бяло, почти правоъгълно място, което поразително прилича на гробище. Ама защо ще ни показва гробището?
- Знаеш ли какво е това?
- Не знам, откъде мога да знам!
- Ами гробето!
- Гробето? Вашето или тяхното?
- Нашето – и бай Стоил очертава един кръг с двете си ръце.
- Аха, на Гоздьовица значи!
- Не, на Гоздьовица и на Гудьовица.
- Искаш да кажеш, че там заедно…
- Да.
- Християни и мюсюлмани?

- Точно това искам да кажа. Знаеш ли колко малко земя имаме тук, къде ще я хабим за две гробища! И защо, нали всички сме едно. Накъдето и да ходим, каквото и да правим, накрая всички пътища се съединяват. Когато си отиде християнин, дохожда попа, когато мюсюлманин – имама, но се събираме всички заедно да изпратим поредната душичка, пренесла се да ни чака горе!